Like this:

Дискриминацията – древна и вечна.
Гениалното прозрение осени малката ми, полуруса главица едва снощи в часовете преди зазоряване. В три сутринта жадно “изгълтала” на един дъх книгата “Пърси Джаксън и крадецът на мълнии (разказ за приключенията на момче полубог – син на Посейдон) ме споходи неминуемия въпрос – защо Пърси не е момиче? Защо Хари Потър не е Хенриета Потър? Затварям очи и си представям страницата от учебника по литература, и изписаната с дебели черни букви дума – „инициация”. Още от древни времена гърците са означили прехода на момчето към мъжа с термина инициация, а прехода на момичето към жената ? Базата данни не разполага с нужната информация.
Нов образ изплува – Медея, огромен къкрещ котел, над който тя се издига зловещо, докато вътре се варят децата на Язон. И Херкулес, който на фона на подвизите му малцина отбелязват факта, че в пристъп на лудост избива децата си. И тук е разликата в древните митове – лудостта на героя е предизвикана от богинята Хера, докато тази на Медея ? За нея не е нужно обяснение – та тя е жена!
Мъжкото съсловие от векове е представяно в много по-романтична и героична светлина от женското начало. То обикновено е извор на раздор – хубавата Елена, лудост – гореспоменатата Медея, злост – достолепната Хера, чудовищност – горгоното Медуза и още много. А въпроса напира – как така боговете от митове са имали само синове-герои? Защо пътя и премеж�ията на мъжа и днес са в основата на всичко? Ако човек се вгледа малко по надълбоко зад приключенията на двама от най-популярните герои днес, а именно Хари Потър и Пърси Джаксън, то ще открие нищо повече от една магически прифасонирана инициация. Бавно, но славно те се справят с трудностите по пътя си към възмъжаването.
Възмажаване или българската дума за дотук описаната инициация. В речника , обаче едва ли ще откриете думата възженаване например, просто защото тя не съществува. Предания за смелостта на жената като такава също няма. Ако все пак тя изиграе някаква дребна роля, то тя е в услуга на “о, всемогъщи геройо!”. И оскара за подържаща роля се връчва на… Г-жа жената, разбира се. И преди да скочи някой да обяснява за физическата сила на мъжа да му напомня, че става въпрос за магии и полубожества, които не се подчиняват на нормалните природни закони и поради, което дори и женското съсловие би могло да е надарено с такава фантастична сила и да бъде в центъра на събитията. Нима малките момиченца не заслужават подобоващ образ, който да следват?
Дали света е напреднал наистина или в тово отношение важи поговорката „старата песен на нов глас” или иначе казано тестостерона върти света. И докато поредицата за малкия магьосник с мълниевиден белег набираше всеобща скорост едно гласче ми нашепваше “А колко ли щеше да е популярна тази книга ако се казваше “Хенриета Потър и философския камък”?”.